Малоклузията и струпването на зъби възникват преди 12 000 г. при първите земеделци

Първобитните хора, т.нар. ловци-събирачи, почти нямали малоклузии и струпвания на зъби, като това състояние става често срещано едва при първите земеделци преди около 12 000 г. в Югозападна Азия, според открития, публикувани в академичния журнал PLOS ONE.

Анализирайки долните челюсти и измеренията на зъбните корони на 292 скелета, открити при археологически разкопки в Близкия Изток, Мала Азия и Европа, датирани от периода между 28 000 и 6 000 г. пр. Хр., международен екип от учени е открил ясно разграничение между европейските ловци-събирачи, полууседналите ловци-събирачи и преходните земеделци от Близкия изток и Анадола от една страна, и европейските земеделци от друга страна, въз основа на формата и структурата на техните челюстни кости.

„Нашият анализ показва, че долните челюсти на първите земеделци в света, появили се в Леванта, не са просто по-малки варианти от тези на предшествениците им, които са ловци-събирачи. Долната челюст преминава през сложна поредица от промени на формата в съответсвие с прехода към земеделие”, обяснява ръководителят на изследването, проф. Рон Пинхаси от Училището по археология и Института за земята към Юнивърсити Колидж Дъблин, цитиран от „Сайънс дейли”.

„Откритията ни показват, че поселенията от ловци-събирачи имат „почти съвършена хармония” между долните си челюсти и зъбите”, но тази хармония започва да чезне, когато изследвате долната челюст и зъбите на първите земеделци”, добавя той.

При ловците-събирачи учените от Юниверсити Колидж Дъблин, Израелския институт по античността (Israel Antiquity Authority) и Нюйоркския щатски университет в Бъфало (State University of New York, Buffalo) откриват корелация между индивидуалните челюстни кости и разстоянията между зъбите, показвайки почти „съвършено” равновесие между тях.

Докато при полууседналите групи ловци-събирачи и земеделци, те не откриват подобна корелация, което подсказва, че хармонията между зъбите и челюстите е разрушена с прехода към земеделие и уседналост. Това според международния екип от учени може да се дължи на промените в храненето при различните поселения.

Основната храна на ловците-събирачи били „твърдите” храни като диви сурови зеленчуци и месо, докато на хранителната база на уседналия земеделец са „меки” готвени или преработени храни като зърнени и бобови култури.

С меките готвени храни има по-малка нужда да се дъвче, което на свой ред намалява размера на челюстите, но без измеренията на зъбите да намалеят пропорционално. Така в челюстите няма достатъчно място и това често води до малоклузия и струпване на зъби.

Връзката между дъвченето и храненето и свързаните с тях проблеми с разположението на зъбите е добре известна в научната литература.

Днес малоклузията и струпването на зъби засягат около един на всеки петима души от съвременното население. Това състояние се описва като „болест на цивилизацията”.

Академичен източник:

1. Ron Pinhasi, Vered Eshed, Noreen von Cramon-Taubadel. Incongruity between Affinity Patterns Based on Mandibular and Lower Dental Dimensions following the Transition to Agriculture in the Near East, Anatolia and Europe. PLOS ONE, 2015; 10 (2): e0117301 DOI: 10.1371/journal.pone.0117301