Когнитивната поведенческа терапия помага да се превъзмогне страха от зъболекаря

Когнитивната поведенческа терапия може да помогне на много хора с дентална фобия да преодолеят страха си от посещения при зъболекаря.

Тя също така ще им позволи да получават дентално лечение, без да се налага да им се прилага седация, сочи ново изследване от Кингс Колидж Лондон, цитирано от елетронното издание „Сайънс дейли”.

Безпокойството пo повод посещенията при зъболекаря е често срещано и се превръща във фобия, която има осезаемо въздействие върху състоянието на даден човек.

Хората с дентални фобии избягват да ходят на зъболекар и в крайна сметка страдат от по-сериозни дентални болки и проблеми, лошо орално здраве и влошено качество на живот.

Изчисления, направени въз основа на скорошното „Проучване на денталното здраве у възрастните” (Adult Dental Health Survey) във Великобритания показва, че средно всеки десети пациент страда от дентална фобия.

Когнитивната поведенческа терапия (КПТ) е краткосрочно лечение, което обикновено продължава 6-10 сесии. КПТ помага при редица психологически проблеми, особено при депресия и безпокойство.

Както когнитивните, така и поведенческите интервенции регистрират успех при намаляване на безпокойство и повишаване на броя посещения при зъболекар.

Най-новото изследване, публикувано в Британския дентален журнал (British Dental Journal), е разгледало характеристиките на 130 пациенти (99 жени и 31 мъже), посещаващи КПТ, водена от психолог, и резултатите от тяхното лечение.

Освен нивата на дентална фобия на пациентите, учените са изследвали и цялостното им състояние и наличието на депресия, склонност към самоубийство, употреба на алкохол и качеството на живот, свързано с оралното здраве.

Три четвърти от респондентите са получили резултат 19 или повече точки по скалата за дентална фобия. Всички останали са дали високи резултати по един или повече от въпросите, посочвайки страх от някакъв конкретен аспект на денталната медицина.

Страхът от инжекциите и денталните наконечници е най-разпространеният, сочат резултатите.

Почти 94% от пациентите са докладвали, че проблемите със зъбите, устната кухина или венците са имали отражение върху качеството им на живот.

Оказало се, че част от участниците в проучване имали и други психологически състояния – при 37% имало високи нива на цялостно безпокойство, при 12% – клинично значими нива на депресия, при 12% – мисли за самоубийство, а при 3% – скорошно намерение да извършат самоубийство.

Тези хора са били насочени към психолози чрез личните си лекари, а при пациентите с риск от самоубийство са взети конкретни мерки.

От всички пациенти, които са се подложили на когнитивна поведенческа терапия, четири пети (79%) получили дентално лечение, без да е необходима седация, а 6% – със седация.

Средният брой сесии на КПТ, преди един пациент да може да получи дентално лечение без седация, е бил пет.

„Хората с дентална фобия най-често се седират, за да са отпуснати достатъчно дълго, така че да получат необходимото дентално лечение. Това обаче не им позволява да преодолеят страха си в дългосрочен план. Главната цел на нашата КПТ е да се даде възможност на пациентите да получат дентално лечение без необходимостта от седация, работейки с всеки отделен пациент, за да поставят цели според неговите приоритети”, заявява проф. Тим Нютън от Денталния институт в Кингс Колидж Лондон, водещ автор на изследването.

„Нашето изследване показва, че след средно пет сесии от КПТ повечето хора могат да бъдат лекувани от зъболекар, без да се налага седация. Но е необходимо хората с дентална фобия да бъдат преценявани внимателно от обучени практици по КПТ, работещи съвместно със зъболекари. Открихме, че някои от пациентите, изпратени при нас, преживяват допълнителни психологически трудности и имат нужда от по-нататъшно лечение и грижа“, добавя ученият.

„КПТ предлага начин за намаляване на нуждата от седация при хора с фобия, но винаги ще има такива, които ще се наложи да бъдат седирани заради спешно дентално лечение или особено инвазивни лечения. На нашата услуга трябва да се гледа като на допълваща седационните услуги, вместо като на алтернатива; двете заедно оформят цялостен подход към грижата в полза на пациентите”, обобщава Нютън.

Скорошно изследване публикувано в същия журнал, с проф. Тим Нютън като съавтор, показва, че жените страдат повече от дентална фобия, отколкото мъжете. Освен това е по-вероятно хората с дентална фобия да са от семейства с по-нисък доход, да имат повече кариеси и по-лошо цялостно орално здраве.

Източник:

1. E. Heidari, A. Banerjee, J. T. Newton. Oral health status of non-phobic and dentally phobic individuals; a secondary analysis of the 2009 Adult Dental Health Survey. BDJ, 2015; 219 (9): E9 DOI: 10.1038/sj.bdj.2015.853