Зъболекарят, който имаше зъбобол

От блога на д-р Майкъл Синкин, зъболекар в Ню Йорк, САЩ

Това може да ви се случи просто ей така. Вършите си ежедневната работа, когато без очевидна причина забелязвате неясното чувство, че нещо не е наред в устната ви кухина. Нищо кой знае какво и нищо шокиращо, но със сигурност усещате, че има нещо.

Любопитният ви език изследва района, без да открие нищо. Разсейвате се с ежедневните си задачи и повърхностното чувство изчезва, все едно, че нищо не е било (самозалъгвате ли се?).

Минава известно време. Може би няколко минути, няколко часа или няколко дни. Тогава изведнъж, за секунди, получавате наистина силен зъбобол. И което е още по-лошо, оказва се, че е събота вечерта.

Звучи ви малко драматично или измислено?

Е, приятели, не е така. Понеже човекът по-горе всъщност съм аз. Само преди седмици се насладих на първия си зъбобол. И ако някога фразата „лекарю, изцели себе си” някога е била използвана, то това беше точно в този непознат за мен момент на нужда.

Аз съм зъболекарят със зъбобол – и при това доста силен!..

Ето моята приказка за зъболекарските ми перипетиите. Преди няколко месеца си счупих зъб, който имаше голяма сребърна пломба още от детството ми, изпълнено с бонбони, шоколади и дъвки.

Обадих се на колегата зъболекар д-р Д. Т., който възстанови зъба ми с порцеланов онлей.

Аз всъщност смятах, че коронката би била по-добър вариант, но кой съм аз, че да диктувам лечението? Аз бях просто пациент.

Само че времето минаваше, а така и не чувствах, че зъбът ми е добре на 100%. Отидох отново при моя приятел д-р Д. Т. (който остава анонимен по собствено желание) и той напасна отново захапката ми. Изглеждаше, че нещата се поуталожиха. До съботата преди Деня на благодарността!

Първоначално симптомите ми бяха достатъчно леки, така че две хапчета адвил ми донесоха облекчение. Но с течение на времето, започнах да посягам към адвила по-често.

Прибягнах до самодиагноза като опипвах и почуквах с пръст проблемния зъб и отсрещните зъби. Спомням си, че казах на жена ми, че е иронично, че имам зъбобол, точно когато щяхме да вечеряме с приятели (които също са мои пациенти).

Храненето беше цяло приключение

Когато сервираха основното ястие, вече не можех да затворя устата си без болка. Всъщност дъвченето на ориз от другата страна на челюстите ми се оказа упраженение по дентална акробатика, понеже се постарах доста да не докосвам горните и долните си зъби от проблемната страна. По време на вечерята нещата отиваха от лошо към по-лошо.

По едно време ми просветна, когато се прозях дълбоко (вечерях с някакви скучни приятели) и зъбите ми изтракаха. Ох!!! А дори не бяхме стигнали до десерта!

Вече знаех, че развивам зъбен абцес и че ми трябва лечение на кореновите канали, и то скоро! (Въпреки че нещата не изглеждат толкова спешни, когато си ударил две-три мартинита и 1-2 чаши вино!)

Щом се прибрах, започнах да пия антибиотици и нагласих денталния предпазител (да, имам бруксизъм), така че да намаля натиска върху зъбите си.

Мина ми през ума да отида в кабинета си на сутринта (в неделя) за малко дентална първа помощ, която да окажа на себе си (не, нямах намерение сам да лекувам кореновите си канали!), но през нощта успях да задържа дискомфорта на поносимо равнище. В понеделник отидох при зъболекар от същата сграда, в която работя, и той започна лечение на кореновите канали и облекчи болката ми.

Аз наистина ядях много захарни изделия!

Това не беше първото ми лечение на коренови канали и най-вероятно няма да е и последното (наистина като дете ядях много сладки неща).

Но се надявам, че няма да имам неприятното преживяване на зъбобола. Когато приключи лечението ми след още едно посещение, ще отида отново при д-р Д. Т., за да го накарам да ми сложи коронката, от която още тогава му казах, че имам нужда.

За сведение – не изборът на д-р Д.Т. на порцелановия онлей причини зъбобола ми.

Денталната ми пулпа/нерв дегенерира в резултат на многократни травми, включително голямата пломба, поставена ми преди много години, и последвалите фрактури и наранявания, причинени от нея.

Но ако още тогава бе поставена коронка, кореновият канал можеше да се запечата с проста фотополимерна пломба, вместо да ходя после на още една 90-минутна процедура. (И не си мислете, че няма да му го натъртя.)

За щастие притежавам познанията да разбера какво чувствах и защо. Това, че аз като зъболекар бях този, на когото се случи тази дентална злополука, беше просвещаващо, и, като изключим болката, донякъде забавно преживяване.

Но ако не бях зъболекар, можеше да е много мъчително. В блога си пиша на различни дентални теми, включително как да се справим с различни злополуки и спешни случаи, свързани със зъбите и денталното здраве.

В резултат получавам стотици коментари от непознати, търсещи помощ в реално време за настоящите си дентални кризи. Фактът, че успявам да им дам някои практически насоки, ми носи дълбоко задоволство.

А сега, след като съм преживял свой собствен дентален спешен случай, мога само подчертая колко ценно и успокояващо може да бъде познанието за това какво става.