Нанотехнологиите в денталната медицина – приложения, рискове, ползи

ENMsСъществуват много потенциални ползи за пациентите от използването на нанотехнология в денталната медицина. Тези ползи включват нови материали за превантивна здравна грижа като прахове, пасти или гелове за зъби, които са антимикробни и/или имат възстановителни свойства по отношение на емайла и дентина.

Нова статия в журнала „Ей Си Ес Нано” (ACS Nano, “Review of Nanomaterials in Dentistry: Interactions with the Oral Microenvironment, Clinical Applications, Hazards, and Benefits”) разглежда в подробности ултрафината структура, химическия състав и реактивността на денталните тъкани, включително на слюнката, пеликулния слой и оралния биофилм, в контекста на взаимодействията им с инженерните наноматериали (ИНМ), пише “Наноуърк нюз”.

Статията описва и приложенията на инженерните наноматериали в денталната медицина по отношение на ползотворните клинични резултати спрямо потенциалните рискове.

Използването на инженерни наноматериали за подобряване на механичните и физиологични функции на зъба чрез нови нанозапълващи и композитни материали би трябвало да създаде нови възможности в някои сфери на възстановителната дентална медицина.

А приложението на ИНМ за подобряване на остеоинтеграцията, инфекциозния контрол и биосъвместимостта на денталните импланти може да намали нивата на отхвърляне при някои инвазивни процедури.

Съществуват изцяло нови сфери в денталното лечение като използването на инженерните наноматериали за контролиране и насочване на пулпни стволови клетки за регенериране на зъба.

На фона на тези потенциални ползи трябва да се имат предвид и рисковете. Излагането на пациентите на ефектите на ИНМ се контролира чрез планираното дентално лечение, поради което основните опасения са свързани с рисковете от внедряването им в денталните материали.

Данните до момента сочат, че оралната токсичност за инженерните наноматериали е ниска, но някои от тях биват премествани в храносмилателната система, причинявайки системни проблеми, като например органна патология.

Обаче матрицата, в която се внедряват ИНМ, е от значение и проучвания на оралната токсичност тепърва трябва да се правят с дентални материали, които ги съдържат.

Като цяло обаче, данните до момента показват, че рисковете са минимални или управляеми и не би трябвало да са препятствие пред безопасните иновации с нанотехнологиите в денталната медицина.

Процедурите по оценяване на безопасността на медикаментите и медицинските уреди остават стабилни и въпреки че може да се наложи модификация на индивидуалните изследвания за токсичност, така че те да работят добре с ИНМ, цялостната стратегия за безопасност е правилна.

Въпреки това могат да се извършат редица подобрения в здравеопазването и безопасността – например по-добри указания за зъболекарите при прилагане на продукти с внедрени наноматериали по отношение на здравната и професионалната безопасност на пациента.

По отношение на обществеността и пациентите може да се подобрят разясненията на етикетите относно внедрените наноматериали в множество продукти за лична грижа в денталната медицина, така че съставките да са посочени изрично.

По този начин ще става ясно дали продуктът всъщност съдържа ИНМ и какъв е предложеният начин на приложение и ползата за потребителя от новия продукт.

Leave a Reply