Зъбният червей – древните вярвания за кариеса и пародонтита

Изображение на "зъбен червей" от неизвестен френски автор през 18 век. Снимка: cyberanto.wordpress.com

Изображение на “зъбен червей” от неизвестен френски автор през 18 век. Снимка: cyberanto.wordpress.com

От блога на д-р Парса Залех,
зъболекар в Бевърли Хилс,
Калифорния, САЩ

Прозренията относно здравословното ни състояние и причините на болежките ни идват доста късно в човешката история и развитието на човешкото общество.

От началото на писаната история множество цивилизации са вярвали, че зъбоболът се причинява от червеи, разяждащи зъбите и пускащи корени.

Тези вярвания са били широкоразпространени в Античността и Средновековието и доказателства за тях са открити в Древния Египет, Шумер, Китай и Индия и т.н.

Самото лечение на „зъбните червеи” според днешните стандарти би било окачествено като варварско и крайно болезно и дори като опасно за здравето!

За по-малки кариеси древните зъболекари (които между другото обикновено били и местни бръснари!) често „инжектиралиемулсия от дъвка и леки наркотици. Пациентът можел без да иска да вдиша емулсията и да получи сериозни увреждания на дихателната система.

Други лечения включвали използването на билки и талисмани за облекчаване на болката. Но все пак това са били и времена, когато кариесите са били сравнително рядко срещани.

Те стават основен проблем едва с въвеждането на захарното цвекло, но малцина зъболекари – ако изобщо е имало такива – направили връзката между последиците за зъбите и захарта.

Преди появята на модерната дентална медицина били използвани примитивни борери и пломби, но в повечето случаи, ако един зъб бил по-развален, той бивал изваждан. Сега си представете, че ви казват, че имате зъбен червей и трябва да ви извадят зъба без упойка! Ох!

Ето защо алкохолът, особено този от зърно и дестилираният, бил смятан за най-добрият, най-достъпният и най-надеждният аналгетик до изобретяването на съвременнта анестезия. Няколко глътки уиски или ракия не спирали болката, но я разсейвали и притъпявали. Някои цивилизации също така използвали опиум от мак или масла от канабис, които имали същия ефект.

За справяне с пародонталните заболявания били използвани и пускането на кръв и изваждането на зъби. Това по всяка вероятност спасило живота на хиляди хора, тъй като ваденето на заразените или увредени зъби намалявало вероятността от системна инфекция.

Така загубата на зъби станала част от живота на хората. Имайки предвид ограничената наука и огромния брой суеверия през този исторически период, повечето хора просто се примирявали с нея като нещо неизбежно.

Почти хиляда години след въвеждането на захарта в Западна Европа един зъболекар на име Пиер Фошар (Pierre Fauchard), който днес е известен като бащата на съвременната дентална медицина, отхвърлил и развенчал мита за зъбните червеи като причина за кариесите.

Всъщност той бил един от първите зъболекари на мнение, че загубата на зъби не би трябвало да е част от живота на хората, а обстоятелство, което може да бъде избегнато. Фошар забелязал, че захарта имала вредни последици за зъбите и венците.

С настъпването на Индустриалната революция в средата на 19 век захарта станала много по-разпространена в храненето, тъй като била по-евтина и по-достъпна от плодовите сладка, меда и маслото като подобрител на вкуса, така че и други зъболекари и лекари започнали да забелязват последиците на захарта върху зъбите.

До този период дълбоките кариеси и пулпитът били рядко срещани, но с повишаването на консумацията на рафинирано брашно, бяла захар, подсладено кафе и чай това се променило.

Едва в края на 19 век американският зъболекар У. Д. Милър провел изследвания, довели до съвременните схващания за развитието на зъбния кариес.

През 20-те години на 20 век с изследването на проби от плака и кариозни лезии било установено, че когато биват изложени на определени въглехидрати (като цяло прости и преработени), бактериите в устната кухина генерират киселина, причиняваща кариес. Теорията за зъбния червей най-сетне била окончателно и завинаги развенчана.

Ето и малко храна за размисъл – през 50-те години на 20 век чрез експерименти с хамстери, извършени от Кларк и Фицджералд, било установено, че киселините и бактериите, причиняващи кариес, могат да се предават от човек на човек. Това означава, че дори ако напълно премахнете и елиминирате киселините и бактериите, в крайна сметка, чрез контакт с други хора, отново ще се „заразите”.

Както и през цялата човешка история, и днес е важно да се справите с кариесите и пародонтита възможно най-бързо.

Пренебрегването им е един от най-значимите фактори за загуба на зъби дори днес, когато множество проблеми могат да бъдат преодолени преди да са се развили в по-сериозни състояния.

Leave a Reply