Зъбен камък на 400 000 г. доказва най-ранното замърсяване, причинено от човека

праисторически зъби

Това са човешките зъби от пещерата Кесем (Qesem) в Израел. Снимка: Проф. Израел Хершковиц от Университета в Тел Авив/”Медикъл нюз тъдей”

Ново откритие при археологически разкопки на учени от Университета в Тел Авив в пещерата Кесем (Qesem) в Израел разкрива ранна праисторическа „балансирана” диета/хранене и присъствието на дихателни дразнители

Повечето зъболекари препоръчват професионално почистване на зъбите на всеки 6 месеца, за да се предотврати, освен всичко друго, неумолимото натрупване на зъбен камък – втвърдена зъбна плака. Обикновеното натрупване на зъбен камък може да бъде премахнато чрез използването на ултразвук или ръчни дентални инструменти. Но как стоят нещата, ако зъбният камък е на 400 000 години?

Учени от Университета в Тел Авив, Израел, в сътрудничество със свои колеги от Испания, Великобритания и Австралия са открили доказателства за хранителни и потенциални дихателни дразнители в зъбния камък на човешки зъби на 400 000 години, открити в пещерата Кесем (Qesem) край Тел Авив, която е място на множество археологически открития от късния период на Ранния палеолит, съобщава „Медикъл нюз тъдей”.

Изследването, публикувано в журнала „Кватернъри (от периода Кватернер – б.р.) интернешънъл” (Quaternary International), е ръководено от проф. Карън Харди (Karen Hardy ) от Автономния университет в Барселона, Испания, с участието на проф. Ран Баркай (Ran Barkai) и проф. Ави Гофер (Avi Gopher) от Университета в Тел Авив, д-р Рейчъл Сариг (Rachel Sarig) от същия университет, д-р Стивън Бъкли (Stephen Buckley) и д-р Анита Радини (Anita Radini) от Университeтите в Йорк и Лейчестър, Великобритания, и проф. Лес Коуплънд от Университета в Сидни, Австралия.

Публикацията представя преки доказателства за храната, с която са се хранили, и въздуха, който са дишали хората в пещерата Кесем по време на Ранния палеолит.

Възможни дихталени дразнители, включително следи от дървени въглищаекологично замърсяване, причинено от човека – са открити в зъбния камък на праисторическите хора от пещерата; те се дължат на вдишването на пушек от огньовете, палени всеки ден на закрито за изпичане на месо.

Това най-ранно пряко доказателство за вдишване на въздух с екологично замърсяване може да е имало вредни последици за здравето на тези праисторически хора.

„Никога досега човешки зъби на такава възраст не са били изследвани за зъбен камък и имахме много ниски очаквания поради възрастта на плаката”, обяснява проф. Гофър.

„Но нашите международни партньори, използвайки комбинация от методи, откриха множество материали, оставили следи в зъбния камък. Тъй като пещерата е била затворена в продължение на 200 000 години, всичко, включително зъбите и зъбният им камък, са запазени много добре”, добавя той.

В това, което проф. Баркай описва като „капсула на времето”, анализираният зъбен камък носи три големи открития: дървени въглища от огньове на закрито; доказателства за храносмилането на основните компоненти на растителната храна; и фибри, които може да са били използвани за почистване на зъбите.

Проф. Карън Харди публикува изключително изследване за зъбния камък на неандерталците от пещерата Ел Сидрон (El Sidron) в Испания, но техните зъби бяха на само 40 000 – 50 000 години, докато тук говорим за останки, които са много по-ранни”, казва проф. Баркай.

„Това е първото доказателство, че първото в света барбекю на закрито е имало последици за човешкото здраве. Хората, живели в Кесем, не само са се наслаждавали на ползите от огъня – като са пекли месото си на закрито, но е трябвало и да намерят начин да контролират огъня, за да могат да живеят с него”, изтъква ученият, и добавя:

„Това е един от първите, ако не и първият, случай на причинено от човека замърсяване на планетата. Аз живея в съседство с електроцентрали и химически заводи. От една страна ние сме зависими от технологията, но от друга вдишваме замърсителите от нея. Напредъкът си има цена – и най-вероятно виждаме най-ранните доказателства за това в пещерата Кесем отпреди 400 000 години.”

В анализирания праисторически зъбен камък учените са открили и дребни частици от незаменими мастни киселини, най-вероятно от ядки или семена, както и частици от скорбяла.

„Знаем, че пещерните обитатели са се хранели с животни, и при това са ги опозотворявали изцяло. Знаем, че те са ги ловували, клали, изпичали, чупили са костите им, за да извличат костния мозък, и дори са използвали счупените кости като чукове, за да си правят кремъчни сечива. Сега обаче с анализа на зъбния камък имаме и пряко доказателство за малка част от тяхната растителна храна, в допълнение към месото и мазнините, които са консумирали. Така че сме направили цяла обиколка относно разбирането си на тяхното хранете и практиките им на ловуване и събиране на храни”, обяснява проф. Баркай.

Също така, в зъбния камък на праисторическите хора учените откриват малки растителни фибри, за които подозират, че са били използвани за почистване на зъбитекато праисторически клечки за зъби.

„Подобни открития са голяма рядкост – няма друго подобно откритие през този период. Следите от дървените въглища и скорбялата ни дават една по-цялостна представа за това как тези хора са живели – и тази по-широка представа идва направо от зъбите им”, обобщава израелският учен.

Leave a Reply