Денталната фобия има сериозни последствия за физическото и психическо здраве на пациентите

Снимка: dionnesheencounsellor.com

Снимка: dionnesheencounsellor.com

Хората, страдащи от тежка форма на дентална фобия (наричана още дентофобия, одонтофобия или прост страх от зъболекаря), се сблъскват със сериозни последици за физическото и психическото си здраве си в резултат от нея.

Според изследване, представено в докторска дисертация в Академията „Салгренска” към Университета в Гьотеборг, Швеция, пациентите с тежка дентална фобия страдат не само от влошено дентално здраве, но често и от депресия и психически разстройства именно в резултат от него.

Друго заключение на дисертацията на тема „Денталната фобия при възрастните – психосоциални аспекти, орално здраве и психическо лечение” е, че когнитивната поведенческа терапия може да помогне пациентите, страдащи от тежка форма на дентална фобия, пише научното издание „Сайънс дейли”.

Проучването е обхванало над 3,500 души в Швеция. То заключава, че страхът от зъболекаря като психическо състояние е свързан не просто с избягването на денталната грижа, но и с влошеното качество на живот поради проблеми с денталното здраве.

Установена е и връзка между наличието на дентална фобия у даден пациент и степента му на удовлетвореност с вида на устата, зъбите и лицето му. Това влошава психическото им състояние и на практика води до един своеобразен порочен кръг.

„Хората с тежка форма на дентална фобия често попадат в капана на един порочен кръг, започващ с избягването на денталната грижа. Следващия етап е влошено орално здраве, често последвано от чувство за срам и избягване на социалните контакти”, обяснява д-р Виктор Карлсон от Гьотеборгския университет.

Изследването на пациентите със страх от зъболекаря открива сред тях и по-високи нива на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието).

Пациентите, които заявяват, че страдат от Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, и чието състояние е потвърдено от тестове, са сред групите с най-тежка форма на дентална фобия и много лошо орално здраве, по собствените им преценки”, обяснява д-р Карлсон.

Според представената дисертация анализът на данните подкрепя хипотезата, че когнитивната поведенческа терапия може да е ефективна в лечението на тежката форма на дентална фобия. За да се докаже тази хипотеза обаче, са необходими допълнителни изследвания.

Leave a Reply